Според Годишника, броят на идентифицираните мъртви зони се е удвоил до близо 150 от 1990г. насам. Най-големи са зоните в Мексиканския залив, Залива Чесапик на Източното крайбрежие на САЩ, в Балтийско и Черно море, както и в част от Адриатика.
Според същия доклад, по-голямата част от 160-те милиона тона азот, използвани под формата на торове, попада в моретата. Това причинява бурен цъфтеж на планктона и алгиите, които при разлагането си на морското дъно намаляват количеството на кислород във водата и по този начин стават причина за унищожаването на живота в моретата.
Над 17% от протеина в световен мащаб, човечеството си набавя при консумирането на морски продукти, главно риба. Така прекомерният риболов и увеличаването на мъртвите зони могат да доведат до глобална катастрофа, според експертите на UNEP.
На конференцията UNEP призова представителите на над 150 държави за спешни мерки за овладяване на проблема. Организацията посочва за пример програмата, при прилагането на която между 1985 и 2000 г., европейските държави по поречието на р. Рейн успешно намалиха с общи усилия нивото на изхвърляния азот в Северно море с 37%.